Декларация на Международния център за етно-религиозна медиация относно фокусните въпроси на 8-та сесия на Отворената работна група на ООН за стареенето
Международният център за етно-религиозна медиация (ICERM) се ангажира да подкрепя устойчивия мир в страните по света и ние сме добре запознати с приноса, който могат да направят нашите старейшини. ICERM създаде Световния форум на старейшините само за старейшини, традиционни владетели/лидери или представители на етнически, религиозни, общностни и местни групи. Приканваме да участват онези, които са преживели поразителни технологични, политически и социални промени. Нуждаем се от тяхната помощ, за да съгласуваме тези промени с обичайните закони и традиции. Ние търсим тяхната мъдрост за мирно уреждане на спорове, предотвратяване на конфликти, започване на диалог и насърчаване на други ненасилствени методи за разрешаване на конфликти.
И все пак, докато проучвахме отговорите на конкретните насочващи въпроси за тази сесия, е разочароващо да видим, че Съединените щати, където е базирана нашата организация, имат ограничени възгледи за човешките права на възрастните хора. Имаме граждански и наказателни закони, за да ги защитим от физическо и финансово насилие. Имаме закони, които им помагат да поддържат известна автономия, дори когато се нуждаят от настойници или други, които да говорят от тяхно име по ограничени въпроси, като здравеопазване или финансови решения. И все пак не сме направили много, за да предизвикаме социалните норми, да поддържаме включването на застаряващите хора или да реинтегрираме онези, които са се изолирали.
Първо, събираме всички над 60 години в една група, сякаш всички са еднакви. Можете ли да си представите, ако направим това за всички под 30 години? Една богата 80-годишна жена в Манхатън, която има достъп до здравеопазване и модерна медицина, очевидно има различни нужди от 65-годишен мъж в аграрна Айова. Точно както ние се стремим да идентифицираме, прегърнем и съгласуваме различията между хората с различен етнически и религиозен произход, ICERM работи, за да въвлече старейшини и други маргинализирани хора в разговорите, които ги засягат. Не сме забравили, че това, което ни засяга, засяга и тях. Вярно е, че може да не сме засегнати по същия начин, но всеки от нас се влияе уникално и всеки наш опит е валиден. Трябва да отделим време, за да погледнем отвъд възрастта, тъй като по някакъв начин ние също дискриминираме на тази основа и увековечаваме самите проблеми, които се стремим да разрешим.
Второ, в САЩ защитаваме по-възрастните хора от дискриминация, когато все още работят, но изглежда има мълчаливо съгласие по отношение на достъпа до стоки и услуги, здравеопазване и социални грижи. Имаме собствени предразсъдъци срещу тях, когато не са „продуктивни“. Законът за американците с увреждания ще ги защити, тъй като техните физически ограничения намалеят и те трябва да се движат в обществени пространства, но ще имат ли адекватни здравни и социални грижи? Твърде много зависи от доходите и повече от една трета или нашето застаряващо население живее близо до федералното ниво на бедност. Очаква се броят на тези със същия финансов план за по-късните години да се увеличава и то в моменти, когато се подготвяме и за недостиг на работници.
Не сме убедени, че допълнително законодателство би променило голяма част от дискриминацията, която виждаме срещу възрастните хора, нито смятаме, че то ще бъде изготвено в съответствие с нашата конституция. Като посредници и квалифицирани фасилитатори, ние виждаме възможност за диалог и творческо решаване на проблеми, когато включим застаряващото население. Все още имаме много да учим за многото различни хора, които съставляват тази голяма част от световното население. Може би това е моментът да слушаме, наблюдаваме и да си сътрудничим.
Трето, имаме нужда от повече програми, които поддържат връзката на възрастните хора с техните общности. Там, където вече са се изолирали, трябва да ги интегрираме отново чрез доброволчество, наставничество и други програми, които им напомнят за тяхната стойност и насърчават продължаващия им принос, не като наказание, а като възможност. Имаме програми за деца, които ще останат деца само до 18 години. Къде са еквивалентните програми за 60- и 70-годишни, които също могат да имат 18 или повече години за учене и израстване, особено когато възрастните често имат повече знания и опит за споделяне от децата през своите 18 години? Не искам да кажа, че образованието на децата няма стойност, но ние пропускаме огромни възможности, когато не успеем да овластим и възрастните хора.
Както заяви представителят за връзка на Американската асоциация на адвокатите на Шестата сесия, „една конвенция за правата на човека за възрастните хора трябва да бъде нещо повече от просто компилиране и уточняване на права. Трябва също така да промени социалната парадигма на стареенето. (Mock, 2015). Американската асоциация на пенсионираните хора е съгласна, добавяйки: „Чрез прекъсване на стареенето – променяйки разговора за това какво означава да остарееш – можем да предизвикаме решения и да използваме ресурси, които развиват работното място, разширяват пазара и преустройват нашите общности.“ (Collett, 2017). Не можем да направим всичко това ефективно, докато не предизвикаме собствените си имплицитни пристрастия относно стареенето, което правим чрез квалифицирано подпомагане.
Нанс Л. Шик, есквайр, главен представител на Международния център за етно-религиозна медиация в централата на ООН, Ню Йорк.
