Изменението на климата оказва натиск върху общностите да преосмислят дизайна и операциите, особено по отношение на екологичните бедствия. Отрицателното въздействие на климатичната криза върху цветнокожите общности подчертава необходимостта от климатична справедливост, за да се сведе до минимум опустошителното въздействие върху тези общности. Два термина често се използват във връзка с непропорционално въздействие върху околната среда: Екологичен расизъм и Екологична справедливост. Екологичният расизъм е непропорционалното въздействие на изменението на климата върху цветнокожите и живеещите в бедност. Екологичната справедливост е отговорът за справяне с тези различия. Този документ ще се съсредоточи върху въздействието на изменението на климата върху етническите популации, ще обсъди настоящите тенденции в политиката на Съединените щати за екологична справедливост и ще обсъди ролята на посредника, който да помогне за преодоляване на празнината в конфликтите, които възникват от процеса. В крайна сметка изменението на климата ще засегне всички. Първоначалното му въздействие обаче е непропорционално насочено към афро-американските, испаноговорящите и бедните общности. Това непропорционално въздействие се дължи на исторически институционализирани практики, като например червена линия и други практики, които са отказали на малцинствата достъп до ресурси. Това също е намалило устойчивостта на тези общности да се справят с резултатите от екологични бедствия. Ураганът Катрина например и неговото въздействие върху общностите на юг е пример за непропорционалните ефекти на климатичните бедствия върху цветнокожите общности. Освен това, доказателствата сочат, че нестабилността се увеличава в САЩ с нарастването на екологичните бедствия, особено в по-малко икономически стабилни държави. Освен това нарастват опасенията, че тази нестабилност може да увеличи потенциала за възникване на насилствени конфликти. По-новите последици от COVID19, отрицателното му въздействие върху цветнокожите общности и увеличаването на насилствените инциденти, насочени дори към религиозни институции, може да сигнализират, че нарастващото напрежение може да е косвен резултат от климатичната криза. Каква тогава ще бъде ролята на медиатора и как той може да допринесе за осигуряване на по-голяма устойчивост в рамките на екологичното правосъдие? Този документ има за цел да отговори на този въпрос и ще включва обсъждане на потенциалните стъпки, които медиаторите могат да предприемат, за да помогнат за повишаване на устойчивостта на общността, както и някои процеси, които могат да помогнат за намаляване на етническото напрежение, което е косвен резултат от изменението на климата.
